Само до преди десетина години светът представляваше относително спокойно място. Разбира се, съществуваха множество конфликти с различна степен на интензивност и противопоставяния от различен характер, но те имаха по-скоро локален или частен характер. На глобално равнище светът беше приел, че една сила може самостоятелно да ръководи световните дела по начин, който отговаря на нейните разбирания. В историята събитията се повтарят, без да бъдат копирани. По някога „актьорите“ са едни и същи, по някога се сменят, но основният сценарий на „пиесата“ остава не променен. В този смисъл човешката история е свидетел на множество подобни опити, но никой не очакваше процесите на деглобализация да започнат да се развиват толкова динамично. В същото време, създаването на множество центрове на влияние със съответните интеграционни съюзи и международни органи, съпроводено с промяна в баланса на силите на световно равнище не означава, че отново няма да се изиграе същата „пиеса“. Независимо от това, промените са налице и освен чисто политическите аспекти, които имат, от изключителна важност е отражението им върху развитието на икономическите отношения, защото в крайна сметка икономиката е основата, върху която се изграждат устойте на обществото. За малките страни е трудно, дори невъзможно, самостоятелно да влияят на тези процеси. Това е причината, поради която се налага внимателно да се оценяват условията. Така те могат да намерят своето място, роля и значение и да запазят своя суверенитет и достойнство.

Подобна теза може да срещне съпротива от страна на привърженици на един или друг център на влияние, защото липсата на безпристрастност, а по някога и силната зависимост, не позволява да се направи независима оценка на условията. Този факт, сам по себе си не би бил от особено значение, ако не водеше до невъзможността да се вземат адекватни и отговорни решения, за което историята на българската държава е изпълнена с безброй примери.

Всепризнат факт е задълбочаването на взаимната обвързаност на глобално ниво, съществен елемент на което е икономическото взаимодействие между страните. Точно това взаимодействие се превръща в причина за остра конкурентна надпревара. От една страна това е защото обемът на световния продукт в даден момент е ограничен и съответно всяка държава се стреми да привлече по-голям дял от него в каналите на своята международна търговия и производствени вериги. От друга страна, икономическото взаимодействие се превръща в основа за задълбочаване на сътрудничеството, разбирателство и изграждане на здрави връзки във всички сфери на международните отношения.

Нарастващата глобализация на индустрията и търговията, която все повече се характеризира с глобално териториално разпределение на веригите за доставки, предявява все по-високи изисквания към транспорта като част от логистичните системи. В този смисъл различните транспортни средства и макрологистичната рамка, и по-специално транспортната и комуникационна инфраструктура се развиват непрекъснато, за да могат да отговорят на нарастващите изисквания. Само със значителни качествени и количествени изменения в тези структури е възможно да се изградят и контролират международно ориентирани ефективни вериги за доставки.

В момента в българските политически среди съществува недооценяване на динамиката на глобалните условия, както политически, така и икономически, и мястото и ролята, които може да има нашата страна в тях. За това в монографията е доказано, че основен елемент от стратегическа важност е изграждането на транснационалните логистични коридори, тъй като те са основата за развитието на международните икономически отношения, по-нататъшната интеграция и превръщането им в икономически.

Изследването, също така, представя заключения относно развитието на устойчиви транспортни концепции, балансирани в екологично, икономическо, социално и политическо отношение.

Резултатите от това изследване могат да се използват от органите, имащи отношение към формирането на държавната политика в транспортния сектор  и от операторите за получаване на по-добра оценка на средата и формирането на ценовите аспекти в транспортните услуги, както и подобряване на тяхната конкурентоспособност.

Изведени и защитени в монографията са тезите: от основна важност е изграждането на транснационалните логистични коридори като база за развитието на международните икономически отношения, по-нататъшната интеграция и превръщането им в икономически предимства;  глобализацията е основен фактор в развитието на икономическите коридори; транснационалните компании са основен субект в международните икономически отношения и фактор за развитието; транспортните коридори са физическата основа за изграждането и развитието на логистичните и икономически коридори; икономическите коридори в Евразия ще се изградят и линейните морски превози на къси разстояния в Черно море са регионалното свързващо звено между Азия и Европа.

Целта е да се направи анализ на условията, оказващи влияние върху развитието на икономическите коридори в Евразия и на тази основа да се определи какво е мястото и ролята на България в тези процеси, за да може да се направи правилна оценка и вземат отговорни решения. Тази цел е постигната с изпълнението на следните изследователски задачи:

изследвани са глобалните стратегически условия, оказващи влияние върху развитието на транснационалните логистични коридори в Евразия;

разгледани са регионалните условия в Широк черноморски регион и Централна Азия;

перспективите за развитие на транснационалните логистични коридори в Евразия и мястото и ролята на концепцията на линейни морски превози на къси разстояния в Черно море, като свързващо звено между транспортните системи в Централна Азия и Европа;

какви са националните условия, като е отчетен и контекста на членството на страната в Европейския съюз и;

е направен анализ на транспортните коридори в Евразия, с особено внимание на връзките между съответните транспортни системи.

Теоретичната и методологическа основа на изследването са положенията, формулирани в трудовете на чуждестранни и български учени, посветени на научните и практически проблеми в развитието на икономическите коридори. Разработването на настоящия труд почива върху използването на индуктивни, дедуктивни и традуктивни методи чрез изучаване на съдържанието на публикации, анализ на статистически данни и исторически анализ. Сравнителните анализи, изводите и препоръките се основават на примери от световната практика. Използван е проблемно ориентиран подход с цел да се изведат поуки, които биха били полезни за засилване на политическия диалог от страна на българското правителство и повишаване участието на страната в развитието на икономическите коридори.